Билките в Древен Египет

Билките са играли важна роля в Египетската медицина. Доказателствата идват от погребения, гробници и подземни храмове, където археолозите са открили богат набор от медицински документи и свитъци, сред които са и ПАПИРУСЪТ НА ЕБЕРС, ПАПИРУСЪТ НА ЕДУИН СМИТ, ПАПИРУСЪТ НА ХЪРСТ, както и ПАПИРУСЪТ НА ЛОНДОН МЕДИКЪЛ, които съдържат най-ранните документирани случаи на тумори. Най-известната медицинска „енциклопедия” е ПАПИРУСЪТ НА ЕБРЕС, свитък с обем 110 страници и дължина около 20 метра.

Египтяните консумирали пресен лук и чесън за да повишат издръжливостта си и да лекуват астма и бронхиални белодробни проблеми. Много от подправките, които ползвали, били накисвани във вино и се използвали като перорални лекарства. Това били натурални билки, нетретирани с пестициди, хербициди, инсектициди или флуорирана вода. Египтяните документирали използването на смирна, тамян, копър, канела, мащерка, хвойна, дори и на алое. Скилидките на чесъна били обелвани, накълцвани, намачквани и смесвани с оцет и вода, тази смеска се използвала за третиране на болно гърло и зъбобол.

Богът на сладостта

Египтяните са знаели за лечебните свойства на меда. Всъщност първото официално признание за важността на меда датира от времето на първата египетска династия. В някои от храмовете има йероглифи изобразяващи пчелари опушващи кошери и вадещи медни пити от кошерите. Медът бил консервиран моментално и така можел да се съхранява с години, както и да се преработва за лекарства и мазила. Използвали го и като натурален антибиотик.

Основата част където се практикувало пчеларството бил Долен Египет, където има достатъчно напояване и хиляди цъфтящи растения. Пчелите били избрани като символ на страната и боговете били асоциирани като пчели. Една от фараонските титли била Краят на пчелите и неговите кралски стрелци пазели пчелите все едно са неговия свещен храм. Храмовете на практика били дома на пчелите, с цел да се задоволят желанията на боговете.

Египетската медицина е една от най-старите документирани някога. От 33в. пр.н.е. до персийската инвазия през 525 г. пр.н.е., египетската медицина остава една от най-напредналите за времето си.

Папирусът на Едуин Смит все още е от полза за съвременната медицина и се използва като учебно помагало. Съдържа лечения на заболявания причинени от животни, зеленчуци, плодове и минерали. Папирусът на Ебрес е най-пълният познат архив за древноегипетската медицина. Свитъкът съдържа около 700 средства за лечение, включително емпирични данни от наблюдения и практики. Папируса съдържа и  „монография на сърцето”, която разпознава сърцето като кръвоснабдяващ център с кръвоносни съдове.

Дори психически заболявания, депресии и дименсия били подробно описани в една от главите на папируса. Египтяните третирали чревни заболявания и паразити, очни и кожни проблеми, дори и абсцеси и тумори.

Средства за лечение и защита от древните свитъци на Ебрес Папирус:

ü  Алое вера било използвано за облекчаване на изгаряния, язви, кожни болести и алергии.

ü  Босилека се използвал като лекарство за сърце.

ü  Кимиона успокоявал храносмилателната система и освежавал дъха.

ü  Мразовец или ливаден шафран успокоявал ревматизъм и намалявал отока.

ü  Копър бил признат за слабителните си и диуретични свойства.

ü  Сминдух е предписван за респираторни заболявания и за прочистване на стомаха и успокояване на черния дроб и панкреаса.

ü  Ливан е бил използван за лечение на инфекции на гърлото и ларинкса и за спиране на кървенето и повръщане.

ü  Чесънът се давал на еврейските роби ежедневно, за да им даде жизненост и сила за изграждането на пирамидите.

ü  Женско биле се използвало като леко слабително, да експулсира храчки, както и за облекчаване на гръдните и дихателни проблеми.

ü  Лукът се ползвал за да се предотвратят настинки и да се посрещнат сърдечно-съдови проблеми.

ü  Магданозът е предписан като диуретик

ü  Мащерка е давана като болкоуспокояващо, а куркумата за отворени рани.

ü  Макът се използва за облекчаване на безсъние, като упойка, и да притъпи болката.

ü  Кориандър се приема като чай за пикочните оплаквания, включително цистит.

ü  Корен от нар прецеден с вода се пиел за справяне с "змии на корем" (глисти). Алкалоидите, съдържащи се в нара парализирали нервната система на червеите.

Заболявания и природни лекове в Древен Египет

Заболяванията не са необичайни в Древен Египет. Имало е  много кожни заболявания и паразити от водите на река Нил. Глисти и туберкулозата са били често срещани, понякога се предавали от говеда. От пневмония страдали хората, които вдишали  твърде много пясък в белите дробове по време на пясъчните бури. Но египетските лекари се възползвали напълно от природните ресурси около тях, за да лекуват общи заболявания. Много от техните методи са все още са много полезни и днес и се считат за част от хомеопатичния свят на медицината.

Благодарение на точно водените записки, учените са били в състояние да преведат свитъците и да оценят това, което египтяните знаели тогава за анатомията, хигиената и лечението. Тези свитъци, без съмнение, проправят пътя за съвременната медицина.

 ХОУМ ГАДРЪН ПРЕПОРЪЧВА ДА ИЗПОЛЗВАТЕ HERB FOCUS ЗА ПОДХРАНАВАНЕ НА БИЛКИТЕ, КОИТО ОТГЛЕЖДАТЕ.