Известна още като коледно
цвете, произхода на поинсетията е легендарен. Вярва се, че историята й започва
с легендата за детето, което не могло да си позволи дар за Христос в коледната
вечер, затова набрало плевели, растящи отстрани на пътя. Детето било научено,
че скромният дар, подарен с любов, ще бъде приет от Господ. Плевелите се
превърнали в блестящи червени цветове, които познаваме като поинсетия, а хората
почувствали, че станали част от коледно чудо.
Поинсетия (Euphorbia pulcherrima) са известни като саксийни растения,
най-често се продават около Коледа. Поинсетията била кръстена на името на
първия посланик на САЩ в Мексико, Д-р Джоел Робърт Поинсет, който представил
растението в САЩ през 1825. Поинсетиите са известни още и като зимни рози, мексикански
огнени листа, Noche Buena, коледна
звезда или коледно цвете. Ацтеките наричали поинсетията Cuetlaxochitl, което означава „цвете с
кожени листа”. Прицветниците на растението се използвали от ацтеките, като от
тях правели червеникаво лилава боя. В Перу и Чили наричали поинсетията
„Короната на Андите”. Ботаническото име на поинсетията, Euphorbia pulcherrima, означава „най-красивата Euphorbia”. Растението е с произход Централна Америка
и южно Мексико.
Поинсетията е била ценена
от древните Ацтеки (мексиканските индианци) като символ на чистотата. Векове
по-късно, ранните християни от Мексико възприемат растението, като почетно
цвете за коледната нощ. Мексиканските поинсетии обикновено са ярко червени.
Случайно или не поинсетията е станала символ на Коледа, както коледното дръвче
и имела. 12 Декеври е национален ден на поинсетията.
В Северна Америка,
поинсетията е растение номер 1 по продажби на саксийни растения, с приход от
над $250 милиона за продажбите в 6 седмичния период преди Коледа. 90% от всички
поинсетии се изнасят от САЩ и Калифорния е щата с най-голяма продукция.
Поинсетията позната с
искрящите си червени цветове около Коледа често е използвана като декорация,
заради празничната си разцветка. Днес на езика на цветята поинсетията
символизира успеха, веселието и радостта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар